Историята на НУИ "Панайот Пипков- Плевен

school-1{jcomments on}{jcomments off}Национално училище по изкуствата “Панайот Пипков” в град Плевен целенасочено и последователно дава своя принос за осъществяването на Националната културна политика и развитието на младите дарования.Високият професионализъм и творческите амбиции на преподавателите са важен фактор за подготовката на квалифицирани кадри, които намират реализацията си в музикалните институти в България и чужбина. Традиционните контактите на учебното заведение със сродни културни институти в Европа, участията във фестивали и концертни изяви на представителни състави на училището в Полша, Русия, Унгария, Италия, Германия, Франция, Турция и Гърция издигат неговия авторитет и изграждат невидимите духовни мостове между европейските култури.

Историята на Плевенското средното музикално училище започва със заповедта за неговото откриване - № I-1433 от 15 април 1960 г., а на 15 септември то отваря врати за своя първи випуск. Година по-късно то приема името на един от апостолите на българската музикална култура Панайот Пипков. Новата самостоятелна сграда, по проект на арх. Пантелей Панов, се открива на 23 ноември 1968 г. В училището се изучават класически инструменти, акордеон и оперно пеене, а от 1966-та и българските народни инструменти кавал, гайда, гъдулка и тамбура. През  1987 г. се открива специалността народно пеене и от 2002 г. народни танци. Със заповед РД 14-152 от 20 септември 2004 г. на министъра на Министерството на образованието и науката СМУ “Панайот Пипков” получава статут на Национално училище по изкуствата. Година по-късно се въвежда изучаването на изобразително изкуство – живопис, скулптура, графика.


Пръв директор на плевенското музикално училище е Иван Свиларов, от 1961 г. в продължение на 34 години на ръководния пост е Божко Шойков, а от 1995 г. – Жечка Димитрова.


Дълга е поредицата от възпитаници на училището, които вече трайно са се установили и осъществяват своята кариера в български и европейски оркестри или като концертиращи музиканти. Сред тях са проф. Пламен Джуров – композитор, диригент в НМА „Панчо Владигеров”, доц. д-р Марияна Булева – преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, Иванка Нинова – сопран и Ивета Симеонова – флейта, Данчо Радевски – кларинет, Николай Гродански – тромпет, Владимир Попов – виолончело, Маргарита Калчева – контрабас, Галунка Калоферова и Донка Райчева – съавтори на учебници по музика … Други вече са утвърдени музиканти в европейски оркестри или са концертиращи музиканти по света: цигуларките Деница Казакова и Рая Райчева и флейтистката Наталия Нейкова (Швейцария), фаготистът Валентин Тушев (Мексико), виолончелистът Кристиян Чернев (ЮАР), във Великобритания Даниела Ганева – ударни инструменти, пианиста Павлин Нешев (Германия), цигуларката Яна Дешкова (Дания), Светослав Стоянов – ударни инструменти (САЩ)  и др. Много възпитаници на училището се насочват в сферата на популярната музика и шоу бизнеса: Слави Трифонов, Евгени Димитров – Маестрото, Георги Красимиров, Нина Николина, Георги Милчев – Годжи и др.


Талантливи певици и инструменталисти, възпитани в духа на българския фолклор, се изявяват в пределите на нашата страна и далеч зад граница. Между тях са народните певици Гергана Димитрова и Ана Борисова, гъдуларите Георги Петров и Даринка Цекова, Владимир Величков – кавал, Светлин Ницов – гайда и др.


През 2002 г. в училището се създава прекрасен фолклорен ансамбъл: народен хор, оркестър и танцов състав, който със своите участия впечатлява публиката в България, Италия, Испания, Гърция и Турция.


Неизброими са имената на възпитаници на Плевенската музикална школа, спечелили високи награди на национални и международни конкурси. Самото училище е инициатор и основен реализатор на конкурси и фестивали от национален мащаб – Клавирен конкурс за руска музика, Конкурс за ученици-акомпанятори, Национална фолклорна среща. През 1985 г. на училището е присъден орден “Кирил и Методий” – I степен, 2000 г. – “Златна лира” от СМТДБ, 2005 г. – Грамота от Министерство на културата и Почетен диплом от Община Плевен.


Камерен оркестър „Бревис” с диригент Пламен Марков, естествено продължава традициите на сформирания още през 1972 г. състав, който е последователно ръководен/дирижиран от Алеко Антонов и Божко Шойков. През последното десетилетие съставът печели престижни награди от конкурсите в Неерпелт – Белгия, Ниеретхаза – Унгария, „Надежди, таланти, майстори” – България, издава първия самостоятелен компактдиск в историята на музикалните училища, участва в „Нова българска музика” и „Варненско лято”, реализира успешни концертни турнета в Германия и Франция.


От създаването си през 1994-та перкусионен ансамбъл „Акцент” с ръководите Симеон Серафимов печели многобройни отличия от национални и международни конкурси, между които са първите награди от „Млади музикални дарования”, „Надежди, таланти, майстори”, „Пендим” и „Музиката и земята”. Осъществява значителен брой концерти в цялата страна и такива, организирани от Народното събрание на Република България, Постоянното представителство на ООН в България, Министерството на културата и Министерството на образованието и науката. Участва в редица музикални форуми като “Пролетен артфест” – Благоевград, Музикални дни “Мадарски конник` 2000”, Лауреатски дни „Катя Попова”, Трета ежегодна седмица на американската музика в България, Европейски младежки музикален фестивал в Пасау и Световните дни на младежта в Кайзерслаутерн – Германия, Балкански младежки музикален фестивал – Пиерия, Гърция, концертите в Париж  и  Българския културен център във Виена.


ПАНАЙОТ  ПИПКОВ - ПАТРОН НА НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ПО ИЗКУСТВАТА - ПЛЕВЕН


Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в гр. Пловдив. От ранна възраст учи цигулка и пише стихове.

Работи като секретар на мирови съдия в с. Козлуджа. Любител-актьор е в пловдивска и в софийска трупа, играе и в Театър „Сълза и смях“. Пише първата си драма „ Бойко“ . Със съдействието на артистите, получава стипендия на МНП и заминава да учи музика в Милано.

От 1899 г. последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе. След срещата му с Гоце Делчев създава текста и музиката на македонския химн „Стига вече!“. Издаден е в Лайпциг през 1902 г. от Ловешкото македоно - одринско дружество.

Учител е в Ловеч и София.

Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч. Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица “ (1901), училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Тук пише хоровата творба „Напред в бой“ , марша на 34-и пехотен Троянски полк за духов оркестър, марша на гимнастическото дружество „ Осъмски юнак“, „Химн на Св. Св. Кирил и Методий “, множество ученически песни . От 1904 г. е капелмайстор на 34-пехотен Троянски полк. По - късно се установява в София. През войните за национално обединение (1912-1918) е капелмайстор на военен оркестър.

През 1918 г. е диригент в Свободния театър, където поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Хормайстор е на Народната опера в София, артист и музикант в Софийския драматичен театър, капелмайстор на Градската духова музика. Дирижира първата духова музика на полицията. Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на Иван Попов и Вяра Игнатова.

Автор е на 2 детски оперети, китки от народни песни и маршове за духов оркестър, клавирни пиеси, хорови песни, пиеси за цигулка, театрална музика и др.

Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра: За цигулка и пиано: “Парафраза върху народна тема” (1936). ; За пиано: “Самодивски танц” (1908); “Българска рапсодия” (1918). От хоровите му песни най-популярни са “Химн на Кирил и Методий” (“Върви, народе възродени”) по текст на Ст. Михайловски (1901) и песента “Сладкопойна чучулига”, текст на Ц. Калчев (1903), които включва в детската си оперетка “Щурец и мравка” (1910). Другата негова оперетка “Деца и птички” / 1909 / добива широка популярност. Детските и училищните му песни са издадени в три сборника (1902, 03, 04). Пише още стихове и драми: „Бойко“, „Деян“; комедии: „Невероятна случка“, „Годежният букет“, „Благотворителност“ и „Пътуващи артисти“; опери: “Руска” (загубена); “Загорка” (1927).

Панайот Пипков е автор на музиката на „Всеучилищен Химн на Св. Св. Кирил и Методий“ („Върви народе възродени“) по текст на Стоян Михайловски. Химна е написан докато е учител по музика в Ловеч. Песента се ражда спонтанно през 1901 г. в час по пеене в Ловчанското Петокласно мъжко училище, когато учителят – композиторът Панайот Пипков, вижда как един ученик вглъбено чете стихотворението на Стоян Михайловски „Върви народе възродени“. Той взима тебешира и още преди урока да е свършил, написва нотите на музиката на черната дъска. Стихотворението се състои от 15 куплета, като в различните варианти на изпълнение се пеят пет или шест.

На 3 май 2001 г. е провъзгласен посмъртно за Почетен гражданин на Ловеч  - "За принос в културата на Ловеч и България".

Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч носят името „Панайот и Любомир Пипков“.

back to top